РЕШЕНИЕ C-116/25 НА СЕС: КАК СЕ ПРОМЕНЯТ ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА ЗА БЕЗРАБОТИЦА ПРИ РАБОТА В ЧУЖБИНА?
- адв. Николина Колева
- преди 1 минута
- време за четене: 4 мин.
На 23 април 2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови дългоочаквано решение по дело C-116/25, образувано по запитване на Административен съд – Благоевград. Решението внася важна яснота по ключов за много български граждани въпрос: как следва да се изчислява обезщетението за безработица при наличие на осигурителни периоди в България и в други държави членки на ЕС.
Контекст на спора и факти по делото
През последните години практиката на Националния осигурителен институт (НОИ) за изчисляване на обезщетения за безработица на лица, работили в чужбина, беше обект на множество съдебни спорове. Основният въпрос беше дали българската уредба, по-конкретно чл. 54б от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е съвместима с правилата на ЕС за координация на системите за социална сигурност, установени в Регламент (ЕО) № 883/2004.
Преюдициалното запитване по дело C-116/25 е поставено по конкретен казус: българска гражданка с постоянно пребиваване и център на жизнени интереси в България, след работа в страната, е наета за кратък период от 28 дни като сезонен работник в Испания. След завръщането си в България като напълно безработна, НОИ ѝ отпуска обезщетение, като прилага новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО и усреднява доходите ѝ за последните 24 месеца, включвайки както българските, така и испанските доходи.
Какво решение постанови Съдът на ЕС /СЕС/ по дело С-116/25 ?
Съдът на ЕС прие, че българското законодателство не противоречи на правото на Европейския съюз, но само при конкретни обстоятелства.
Решението се отнася за специфичната хипотеза, при която изцяло безработно лице пребивава в България, но последната му заетост е била в друга държава членка (в конкретния случай – кратък период от 28 дни в Испания). В такъв случай е приложима дерогацията по чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004. Тази разпоредба, за разлика от общото правило, не изисква размерът на обезщетението да се определя „изключително“ въз основа на заплатата от последната дейност.
Следователно, в този сценарий НОИ има право да приложи националния си метод за изчисление по чл. 54б, ал. 8 от КСО – усредняване на доходите за референтен период от 24 месеца, който може да включва и предходни доходи от България.
ВАЖНО: Решението не се прилага, ако лицето е пребивавало в държавата на последната си заетост. В такъв случай остава в сила общото правило на чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламента, което изисква обезщетението да се изчисли изключително на базата на последното получено възнаграждение.
Какви са последиците за гражданите и висящите дела?
Решението на СЕС има задължителен характер за българските съдилища. Това означава, че:
Аргументът за системно противоречие е отслабен: Жалби срещу актове на НОИ, основани единствено на твърдението, че самият метод на изчисление по чл. 54б КСО противоречи на правото на ЕС, вече имат значително по-малък шанс за успех, но само ако фактите по случая съвпадат с тези по дело C-116/25 (пребиваване в България).
Висящите дела ще бъдат решавани съобразно тълкуването на СЕС: Очаква се административните съдилища да започнат да отхвърлят жалби, които се позовават само на несъвместимост на българския закон с европейското право в разгледаната от съда хипотеза.
Въпреки това, решението не означава, че всички откази или изчисления на НОИ са законосъобразни .
Кои спорове с НОИ остават напълно възможни?
Успешната защита срещу актове на НОИ след решението по дело C-116/25 изисква още по-прецизен анализ на индивидуалния случай и допуснатите от администрацията грешки . Напълно реални шансове за успех запазват спорове, основани на:
Неправилно определен или сумиран осигурителен период: Грешки при зачитане на стаж от България и чужбина съгласно правилата за сумиране по чл. 6 от Регламент № 883/2004 и чл. 54а, ал. 2 от КСО.
Непълни или грешни данни за трудов стаж и доход: Когато НОИ не е изискал или не е получил пълна информация от чуждестранната институция (чрез документи U1 или служебен обмен по реда на Регламент № 987/2009)
Грешки в самото изчисление: Неправилно приложена формула, аритметични грешки или неправилно определен референтен период по чл. 54б от КСО.
Липса на мотиви в административния акт: Когато разпореждането на НОИ не съдържа ясни фактически и правни основания за определения размер, в нарушение на чл. 117 от КСО.
Процесуални нарушения: Неспазване на срокове, процедури за събиране на доказателства или неоснователно спиране на производството по чл. 54г, ал. 4 от КСО.
Какво следва за засегнатите лица?
Ако сте получили разпореждане за отказ или неправилно изчислено обезщетение за безработица, е ключово да не се отказвате, а да потърсите професионален анализ на случая.
Успешната защита изисква детайлна проверка на:
Цялата административна преписка по случая;
Данните за осигурителните периоди в България и в чужбина;
Обменените документи между българските и чуждестранните институции;
Приложената от НОИ формула за изчисление;
Спазването на законоустановените срокове за обжалване (14-дневен срок от получаване на акта).
Адвокатско дружество „Колева и Белова“ предоставя специализирана правна помощ при спорове с НОИ, свързани с обезщетения за безработица с международен елемент. Нашият екип има опит в административното право и правото на ЕС и може да Ви съдейства с анализ на казуса, подготовка на жалба и процесуално представителство пред административните органи и съда.
