Наследствено право
Наследственото право е тази част от гражданското право, която регулира имуществените отношения, пораждащи се по повод смъртта на едно лице и преминаването на неговото имущество към други лица. Преминаването на имуществото на починалия (наследодателя) към други – едно или няколко лица (наследници) – се нарича наследяване или още наследствено правоприемство.
Важно е да се знае, че наследството включва както активите, така и пасивите (задълженията) на наследодателя.
Законът за наследството предвижда два вида наследяване :
по закон – тук самият закон указва реда на наследяване;
по завещание – основанието за наследяване е волята на наследодателя, изразена в особен документ, наречен завещание.
При наследяването по закон наследственото имущество преминава в полза на лицата, указани като наследници в Закона за наследството. Това са преживелият съпруг и лицата, които се намират в известна родствена връзка с наследодателя. По-близките по степен роднини изключват по – далечните. По този начина се образуват четири реда законни наследници. Към наследяване се призовават всички наследници от един ред, а ако няма наследници от този ред, към наследяване се призовават наследниците от следващ ред.
Съгласно закона за наследството:
наследници от първи ред са децата и другите низходящи по право на заместване;
наследници от втори ред са родителите;
наследници от трети ред са братята и сестрите и техните низходящи по право на заместване заедно с възходящите от втора и по-горна степен;
наследници от четвърти ред са роднините по съребрена линия до шеста степен включително.
Важно е да се отбележи, че преживелият съпруг е наследник по закон, но той не влиза в никой от изброените четири реда на наследяване. Правото му на наследяване се основава на брачната връзка с наследодателя. Преживелият съпруг наследява с този ред роднини, който е призован да наследява.
Например, ако лицето Х, което е починало, има съпруг, едно дете и двама родители, към наследяване се призовава първи ред наследници, който в случая е само от детето, като заедно с него наследява и съпругът. Ако лицето Х е оставило съпруг, без деца и един жив родител, тогава към наследяване се призовават родителят (който е наследник от втори ред, но е призован, тъй като няма наследници от първи ред) и съпругът.
При наследяването по завещание наследодателят може да внесе изменение (само в допустимите от закона граници) в наследствените права на наследниците по закон или да се разпореди с имуществото си в полза на лица, които не са наследници по закон. Това той може да направи със завещание. Завещанието е едностранен акт, който съдържа волеизявлението само на едно лице – завещателя. То произвежда действие след смъртта на завещателя и несъмнено трябва да изразява последната негова воля. Това означава, че до момента на смъртта си, завещателят по всяко време може да отмени или промени направеното волеизявление.
Адвокатско дружество „Колева и Белова“ има богат опит в областта на наследственото право и предлага на своите клиенти консултации и съдебна защита относно:
ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВО
Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изразява волята си да го придобие. Приемането произвежда действие от откриването на наследството, което означава, че от този момент всички доходи от наследственото имущество принадлежат на наследниците, които са приели наследството, както и всички разходи касаещи наследството са в тяхна тежест.
Приемането на наследството може да стане изрично или мълчаливо. Наследството може да бъде прието и по опис.
Изричното приемане
Извършва се с писмено заявление до райония съд по местооткриване на наследството, подадена лично или чрез използване на правни услуги. Към заявлението се прилагат: препис-извлечение от акта за смърт, удостоверение за наследници, документ за платена държавна такса. След като се разгледа от съдия, приемането се вписва в особена книга на съда и става факт. За вписването се издава удостоверение.
Мълчаливо приемане
Налице е, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Двусмислени действия, от които не могат да се направят категорични изводи, не се считат за приемане на наследството. Обикновените действия по управление на имуществото сами по себе си също не представляват приемане на наследството. От друга страна, разпореждането с имуществени права от наследството, предяваване на иск за съдебна делба, предявяване на иск за възстановяване на запазена част, деклариране на наследствени права на свое име и др. се считат за сигурно приемане на наследството. Практиката приема, че получаването на трудовото възнаграждение на наследодателя или получаване на суми по влоговата му книжка, или заплащането на дълга му от неговите наследници означава мълчаливо приемане на наследството. Също така, наследството се счита за мълчаливо прието и когато наследникът укрие наследствено имущество. В този случай той губи правото си на дял върху укритото наследство и то се разделя между останалите сънаследници. При спор дали наследството е прието се произнася съдът.
Приемане на наследството по опис
Приемането на наследството по опис има значение за отговорността на наследника за задълженията на наследството. Когато наследникът иска да ограничи своята отговорност до размера на това, което е получил в наследство, той трябва да приеме последното по опис. Приемането по опис е само изрично, и то писмено, пред районния съдия в тримесечен срок, след като наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от съдията още до 3 (три) месеца.
Приемайки наследството по опис, наследникът търпи и някои законови ограничения. Той не може да отчуждава недвижимите имоти от наследството в срок от 5 години, а движимите вещи – в срок от 3 години, без разрешение от районния съд. Ако тази забрана се наруши, наследникът отговаря за задълженията неограничено. Всеки наследник може да се ползва от направения от друг наследник опис. Наследодателят не може да забрани наследството му да се приема по опис – такава забрана е недействителна.
ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО
Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството. Той може да направи това само ако не го е приел. Отказът, извършен след като е прието наследството, е недействителен. В закона не е определен краен срок, в който наследникът може да се откаже от наследството.
Отказът от наследство е едностранен акт и може да бъде направен само изрично чрез подаване на писмено заявление пред съда, в района на който е открито наследството. Отказът се вписва в специална книга за приеманията и отказите от наследство и произвежда действие от датата на вписването му.
Отказът, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен. Отказалият се губи правото да приеме наследството, но може да приеме заветите, в случай че такива има в завещанието. Последица от отказа от наследство е, че делът на отказалия се уголемява дяловете на останалите наследници. Важно е да се има предвид, че в този случай законът предвижда възможност кредиторите на наследника да защитят своя интерес. Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника (чл. 56, ал.1 от ЗН). Това право те могат да упражнят в едногодишен срок след узнаването на отказа, но не по-късно от три години след като лицето се е отказало от наследството.
ДЕЛБА НА НАСЛЕДСТВО - ДОБРОВОЛНА И СЪДЕБНА
Когато наследодателят е оставил само един наследник, цялото наследство преминава в негова полза. Когато обаче има няколко наследници, между тях се създава имуществена общост. Всеки един от тях има идеална част от собствеността на всяка вещ. Сънаследниците могат по всяко време да прекратят тази общност посредством делба на наследствено имущество.
Делбата на наследство има за цел да ликвидира състоянието на имуществена общост и да създаде на нейно място отделни имуществени права на сънаследниците върху реално определени обекти. Тя прекратява общността и превръща идеалните части на сънаследниците в отделна реална собственост за всеки от тях. Чрез нея наследственото имущество се разпределя между наследниците, съобразно дяловете им.
За да бъде валидна делбата, в нея трябва да вземат участие всички сънаследници. Ако някой от сънаследниците (по закон или завещание) не участва, тя е недействителна - нищожна по право. Такава делба не произвежда никакви правни последици, както за тези, които са участвали в нея, така и за тези, които не са взели участие.
Делбата може да бъде пълна или частична, т.е да обхваща цялата наследствена общност или част от нея. Ако при извършването й бъде пропуснато или бъде оставено неподелено някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.
ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА
Доброволната делба е най-лесният начин да бъде разделено наследството. Това става чрез договор между наследниците, съдържанието на който се определя свободно от тях. Д оброволната делба на движими вещи над 50.00 (петдесет) лева, както и на недвижими имоти, се извършва писмено с нотариално заверени подписи и следва да бъде вписана.
Когато сънаследниците не постигнат съгласие относно разпределението на наследственото имущество, делбата се извършва по съдебен ред.
ДЕЛБА ПО СЪДЕБЕН РЕД
Всеки от наследниците има правото по всяко време да заведе иск за делба срещу останалите наследници, с който да поиска да се подели наследствен недвижим имот или няколко такива.
Производството по съдебна делба се образува пред районния съд по искане на някой от наследниците. Съдебната делба се състои от две последователни фази.
Първата фаза е по нейното допускане. Тя обхваща всички действия на производството от предявяване на иска до постановяване на решение, с което съдът се произнася между кои лица и за кои имоти и при какви квоти ще се извърши делбата. С влизане в сила на това решение, завършва първата фаза на делбеното производство.
Следва втората фаза. При нея се преглеждат сметките между съделителите и се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.
Ако имотът или имотите са реално поделяеми, съдът съставя разделителен протокол въз основа на заключение на вещо лице. После призовава страните, за да им го предяви и изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния т разделителен протокол. Когато решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за разпределение на дяловете. Ако те не се споразумеят кой дял на кого да се даде, разпределението се извършва чрез теглене на жребий.
Има случаи, обаче, когато съответният имот – обект на делбата, е неподеляем.
Първата хипотеза е, когато неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, и преживелият съпруг или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма собствено жилище. В този случай съдът по негово искане може да му го остави, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Втората хипотеза е, когато неподеляемият имот е жилище, в което при откриване на наследството живее един или няколко сънаследници, нямащи друго жилище. Тогава всеки от съделителите може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. В този случай дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари. Ако няколко съделители, отговарящи на горните условия, предявят претенции, то се предпочита онзи, който предложи по-висока цена. Тази хипотеза се отнася само за делба на жилище, но не и за делба на земеделски земи.
Този, който взема имота, е длъжен в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане да изплати сумите на останалите съсобственици. Последните имат право да впишат за това си вземане законна ипотека.
Ако уравняването не бъде изплатено в срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Законът допусна възможност в този случай да не се стига до публична продан и имотът да се възложи на друг съделител, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно квотите им.
Когато разделянето на имота е обективно невъзможно, както и при непостигане на разбирателство между страните, имотът се обявява за публична продан, а получената сума се разпределя между собствениците според дяловете им. Това се счита и за най-неизгодният вариант за страните, тъй като цените, на които се продават имотите при публична продажба, са по-ниски от пазарните цени.
ИЗГОТВЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ
Извършването на завещание е възможност едно лице да се разпо реди с имуществото си след своята смърт. Това е лесен начин и за разлика от извършването на разпоредителна сделка с имуществото приживе, не е свързано със сериозни разходи. За да произведе действие, завещанието трябва да отговаря на определени законови изисквания, касаещи формата на завещанието, както и такива, отнасящи се до лицето, което извършва завещанието.
Завещание може да се извърши само от физическо лице, което е пълнолетно и не е поставено под запрещение и което към датата на завещанието е разбирало свойството и значението на действията си и е можело да ръководи постъпките си. Въпросът относно обстоятелството дали завещателят, към датата на съставяне на завещанието, е разбирал свойството и значението на постъпките си и можел да ръководи действията си, често става предмет на спор. В такива случаи страната, която твърди, че завещателят към момента на съставяне на завещанието не е могъл да разбира действията си и да ръководи постъпките си, трябва да докаже тези свои твърдения.
Завещанието може да бъде направено само лично от завещателя. Недопустимо е извършването на завещание чрез друго лице - пълномощник, настойник или с участие на попечител.
Завещанието може да бъде саморъчно или нотариално.
САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ
Саморъчното завещание се пише саморъчно (с ръката на лицето, което го издава) и само ръкописно, може на български или чужд език, с ръкописни или печатни букви, но не на пишеща машина или пишещо средство. Лицето, написало завещанието или трето лице може да депозира завещанието в оригинал при нотариус. Нотариусът съставя протокол за приемане на завещанието и в тридневен срок уведомява за приетото завещание Агенция по вписванията. Агенция по вписванията получава и регистрира информация за името и ЕГН на завещателя и кой нотариус съхранява завещанието, не и информация за текста на самото завещанието.
НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ
Нотариалното завещание се извършва от нотариус на специален формуляр. Пред нотариуса се явява лицето, което желае да направи завещание, придружено от двама свидетели. Нотариусът записва волята на завещателя и завещанието се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса. Така извършеното завещание се вписва в Агенцията по вписвания.
Съществени реквизити на завещанието са датата на неговото съставяне и подпис на завещателя. Датата трябва да бъде изписана преди подписа на завещателя. Завещанието ще е валидно, ако дата не е посочена, но от съдържанието на самото завещание по несъмнен начин може да се извлече извод за датата на неговото съставяне.
Както нотариалното завещание, така и саморъчното трябва да бъде обявено, за да породи правно действие и да бъде изпълнено. Всяка заинтересована страна може да поиска обявяване на завещанието и това не е обвързано със срок. Обявяването на завещанието винаги се извършва от нотариус, независимо къде се намира самото завещание при смъртта на завещателя. При нотариалното завещание обявяването става от нотариуса, при който се намира. За целта на нотариуса се представя препис-извлечение от смъртния акт. Нотариусът съставя протокол за обявяване на завещанието, който се вписва в нотариалните книги. Ако предмет на завещанието е недвижим имот, то нотариусът издава препис от завещанието, който се вписва в Имотния регистър.
Завещанията биват универсални и частни.
Универсални са завещателните разпореждания с цялото имущество или дробна част от него – не се конкретизират отделни предмети от имуществото.
Частни са завещанията, в които завещателят се разпорежда с определено конкретно посочено имущество. Тези завещания се наричат още завет. Заветът е недействителен, ако завещателят не е собственик на вещта към момента на откриване на наследството. Дори заветникът-наследник да се откаже от наследството като цяло, той пак има право да получи завета.
ОСПОРВАНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ
Оспорване на завещание е възможно, когато то е недействително. Съществуват два вида недействителност, като основание за оспорване на завещание – нищожност и унищожаемост.
Нищожно е завещание, което е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Законът за наследството не съдържа ограничение дали лицето, което ще получи завещанието е физич еско лице, юридическо лице или държавата. Лицата, които нямат право да получават по завещателни разпореждания са тези, които не са заченати при откриване на наследството, тези, които са родени неспособни да живеят и недостойните да наследяват. Законът приема, че недостоен да наследи е:
който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание
Законът допуска изключение по отношение на недостойните да наследяват, като урежда, че недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание. В случай, че недостойният се явява и наследник по закон, освен по завещание, недостойният наследява само в границите на завещанието.
На следващо място, нищожни са завеща телните разпореждания, при извършването на които не е била спазена формата, която законът предписва, или липсва някой друг от необходимите елементи за тяхната действителност. Законът въвежда изисквания, при които следва да се състави завещанието, които са различни в зависимост от това дали завещанието е нотариално или саморъчно. Нотариалното завещание следва да е извършено от нотариус в присъствие на двама свидетели като се спазва процедура по чл. 24 от Закон за наследството. При саморъчното завещание трябва да се спазят изискванията за неговото ръкописно изготвяне, също така то трябва да съдържа дата и да е подписано лично от завещателя. Датата трябва да е написана лично от завещателя, а не и от трето лице. Нищожни поради неспазване на законовата форма са например завещания, които не са подписани от завещателя или са извършени, без да са присъствали свидетели, които притежават качествата, изискуеми от закона, или завещанието, което, след като е написано, не е прочетено от нотариуса, а от друго лице.
На последно място, завещателното разпореждане е нищожно, когато то или мотивът му са в противоречие със закона, обществения ред или добрите нрави, както и когато условието или тежестта са невъзможни. Така например, ако се уговори, че наследодателят следва да получи издръжка приживе с оглед направено завещателно разпореждане, това ще противоречи на безвъзмездния характер на завещанието, и ще доведе до неговата нищожност. Нищожно ще е и завещанието, ако с него се уговаря задължение за издръжка и гледане, доколкото това накърнява безвъзмездния характер на сделката и противоречи на нейния мотив. Ако обаче освен мотива, който противоречи на закона, са изложени и други мотиви, които са в съгласие със закона и добрите нрави и са решаващи за извършване на завещанието, последното е действително и поражда правни последи ци.
Нищожно ще е и всяко завещание, което противоречи на закона или е направено с цел да го заобиколи.
Обявяването на нищожност на завещание може да се иска безсрочно именно, поради факта, че поначало такова завещание не поражда правни последици.
Унищожаемите правни актове, в това число и завещанията, пораждат своето действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред. Оспорването може да стане чрез н арочен иск или с възражение по вече предявен такъв. Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
Завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е неспособността да съществува по време на извършването на завещанието. Това са лицата, които са непълнолетни, поставени са под ограничено запрещение или не могат да действат разумно. Ако лицето, което завещава е под пълно запрещение – това е основание за нищожност, а не за унищожаемост.
Следващото основание, за унищожаемост на завещанието, е когато последното е направено поради грешка, насилие или измама.
Грешка е налице, когато изявената воля не съответства на действителната. Грешката може да се отнася до лицето, на което се завещава, или до това, което се завещава. Грешката е основание за унищожаемост на завещанието, само когато се отнася до негови съществени елементи. Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Измамата представлява умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение. Измамата е основание за унищожаване на завещанието, ако е решаваща причина за извършването му. Не е необходимо измамата, която влече след себе си унищожаемостта на завещателния акт, да осъществява състава на измата по Наказателния кодекс. Достатъчно е да са умишлено изопачени обстоятелствата, които обуславят извършването на завещателното разпореждане.
Насилието е също основание за унищожаване на завещанието. Под "насилие" се има предвид т. нар. "психическо насилие" - заплашване. Заплашването е действие, което внушава у завещателя страх от значителни вредни последици за него или за близките му. То трябва да бъде сериоз но, да въздейства върху психиката на завещателя и да възбужда основателен страх, под влияние на който е принуден да извърши завещателното разпореждане.
ДЕЛА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВО
По отношение на най-близките членове на семейството - низходящите, родителите и съпруга на починалия, законът установява особено предимство - запазена част от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда с безвъзмездни актове (завещания и дарения). Частта от наследството, която е вън от запазената част, е разполагаема част на наследодателя.
Когато наследодателят е оставил наследници имащи право на запазена част, той не може чрез завещание или дарение да накърни тази тяхна запазена част. Той може да се разпорежда безвъзмездно само с разполагаемата си част.
Съгласно чл. 29 от Закона за наследството запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Лице с накърнена запазена част може да предяви иск за възстановяването й, ако същият е приел наследството. Повече относно основанията за предявяване на иск при накърнена запазена част от наследство може да прочетете в тази статия.