Данъчно право
За да изпълнява своите функции и задачи, държавата има потребност от парични средства. Един от начините да се акумулират парични средства, е посредством данъци. В такъв смисъл те са важна част от финансовата система на страната и по-точно на приходната й част. Обществените отношения в сферата на данъчното право са непосредствено свързани с установяването на данъците, държавния контрол, управлението на икономическото и социалното развитие на обществото чрез механизма на данъчното облагане. Данъчното право установява вида и размера на данъците, реда на тяхното събиране, а също така и задълженията за плащане на данъци. Данъчните закони съставляват сложна и многофункционална система за обезпечаване приходите на бюджета, където всяка норма се развива в зависимост от планираната и текуща данъчна политика и практика по изпълнение приходната част на бюджета.
Данъците биват няколко вида в зависимост от правопораждащия факт на данъчното правоотношение:
Според връзката административен орган – платец, данъците биват преки и косвени;
От гледна точка на начина на определяне на данъка, той бива пропорционален, прогресивен и данък с абсолютна стойност;
В зависимост от обекта на облагане данъкът е имуществен и подоходен;
Данъкъ т може да бъде и местен или републикански от гледна точка на това в кой бюджет се внася.
Подоходно облагане (Преки данъци):
Включва както корпоративното подоходно облагане, така и данъците върху доходите на физическите лица:
Корпоративен данък - под „корпоративно облагане” се има предвид облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. Всички юридически лица (ЮЛ) се облагат с корпоративен данък, който е 10%, с изключение на тези, които се облагат с алтернативните данъци. С корпоративен данък се облагат:
печалбата на местните юридически лица;
печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;
печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България;
печалбата от дейността на определени организатори на хазартни игри.
Размерът на корпоративния данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, изплащани на юридически лица е 5%, което е значително по-нисък размер в сравнение с данъчните режими на останалите държави.
Данък върху доходите на физическите лица - това е данък, който се начислява върху доходите от трудови и извънтрудови възнаграждения на физическите лица и доходите на едноличните търговци. Уредбата се намира в чл. 12 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който въвежда общия принцип. Чл. 10 от ЗДДФЛ определя видовете източници на доходи. Законът обхваща доходите в шест категории - 1) доходи от трудови правоотношения; 2) доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; 3) доходи от друга стопанска дейност; 4) доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; 5) доходи от прехвърляне на права или имущество; 6) други доходи, изрично посочени от закона като облагаеми с данък върху доходите на физическите лица. За тези категории размерът на данъка е 10%, с изключение на данъка върху дивидентите, които се изплащат от търговски дружества в полза на физически лица, чийто размер е 5%. Според произхода на дохода са уредени и лицата, на които законът възлага задължения по администрирането на данък – неговото начисляване, удържане и внасяне.
ДДС и други косвени налози
Косвените данъци са Данъкът върху добавената стойност (ДДС) и акцизите. У нас няма косвени данъци върху увеличението на капитала, но има данък върху застрахователните премии, които се определят също като косвен. Косвеното данъчно облагане е хармонизирано на ниво Европейски съюз (ЕС), като в областта на ДДС е приета Директива 2006/112/ЕС, а в областта на акцизите уредбата е хармонизирана в Директива 2008/118/ЕС. Директивите са приети на основание чл. 113 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).
Разлика между ДДС и акцизите е, че ДДС е всеобщ многоф азен данък, който се начислява на всеки етап на създаване на нова стойност, давайки право на получателя по една доставка да упражни правото си данъчен кредит. Акцизите се начисляват само върху определени стоки - алкохолни напитки, тютюневи изделия и енергийни продукти и само веднъж, поради което не се упражнява право на данъчен кредит.
Данък добавена стойност - с данък добавена стойност (ДДС), чийто размер е 20%, се облагат всички доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на доставките на територията на страната, с изключение на освободените от облагане. ДДС е въведен като косвен данък върху потреблението от потребителски тип, който чрез облагане на крайното потребление, облага личните разходи, а косвено облага и доходите. От данъчно-техническа гледна точка, ДДС е от групата е на безобложните данъци, при които определянето, събирането и внасянето на данъчните задължения е поставено в непосредствено задължение на трети лица, които осъществяват размяната, и които Законът за данък добавена стойност (ЗДДС) определя като данъчнозадължени лица. Данъчнозадължени лица са всички лица, които извършват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, но за да бъдат в механизма на данъка, тези лица трябва да са регистрирани за целите на ЗДДС. ДДС се начислява многократно върху цялата облагаема стойност на обектите на облагане, като чрез механизма на данъчния кредит се постига облагаемост само на добавената на съответния етап от реализацията им новосъздадена стойност. В крайната цена на стоката е включен еднократно изчислен данък.
Международно облагане
Произходът на международното двойно данъчно облагане се свързва с факта, че отделните държави по силата на фискалния си суверенитет определят пространственото действие на данъчните си закони така, че то да не се ограничава на територията, приемаща закона. От друга страна, възникването на данъчното задължение се свързва и чрез обекта на облагане, намиращ се на територията на съответната държава. В този случай данъчното задължение възниква, защото местонахождението на източника на дохода или имуществото е на територията на тази държава. Под двойно данъчно облагане се разбира едновременното облагане с идентични данъци в две страни на един и същ доход, получаван от един и същ източник от едно и също лице. Могат да се систематизират следните юридически предпоставки за възникване на двойно данъчно облагане: 1) идентичност на субектите на облагане (физически или юридически лица); 2) идентичност на обектите на облагане (доходи, печалба, имущество); 3) подчиненост на тези субекти и обекти на облагане на данъчната юрисдикция на различни страни; 4) идентичност на събираните данъци (косвените данъци (например ДДС и акцизите) не са обект на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане - международната практика е приела, че вносните стоки се облагат с тези данъци само в страната на вносителя. Това е така, защото косвеният данък се начислява в цената на стоката и се понася от крайния потребител); 5) по-високо данъчно бреме, отколкото при подчинение на данъчната юрисдикция само на една от страните; 6) облагането да е за един и същи период.
Възможни са два способа за избягване на двойното данъчно облагане.
1) Прилагане от държавата на едностранни мерки за избягване или смекчаване на двойното облагане. Тези мерки се прилагат при условията на взаимност и в много тесни рамки, което ги прави неефективни.
2) Сключване на двустранни и многостранни спогодби и конвенции за избягване на двойното данъчно облагане.
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) се прилагат само спрямо преките данъци (данък върху доходите, данък върху печалбата и данък върху недвижимото имущество). Спогодбите се прилагат спрямо местни лица на една или на две договарящи държави.
Държавите членки запазват своя суверенитет по отношение на преките данъци, тъй като съществуват редица икономически, социални и други различия помежду им, които налагат всяка от тях да създава собствено законодателство в тази област. Въпреки това ЕС приема директиви, които имат значение в прякото данъчно облагане, като се счита, че основание за това са чл. 115 и чл. 352 от ДФЕС. В съответствие с тези текстове са приети няколко директиви: Директива 2011/96/ЕС, Директива 2003/49/ЕО и отменената Директива 2003/48/ЕО, като уредбата за административно сътрудничество вече е уредена в Директива 2011/16/ЕС.
Съществена част от консултациите, свързани с международното данъчно облагане, съставлява тълкуването и прилагането на СИДДО, сключени от Република България по отношение на третирането на различните видове доходи и печалби.
Местни данъци и такси
Към местните данъци спадат: данък върху недвижимите имоти (ДНИ), данък върху наследствата (ДНасл.), данък върху даренията, данък при възмездно придобиване на имущество, данък върху превозните средства, патентен данък, туристически данък, данък върху таксиметров превоз на пътници и други местни данъци, определени със закон. Размерът им се определя от общинския съвет. Местните данъци се декларират и плащат до 30 април на годината, следваща годината, за която се дължи данъка. В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са посочени обектите на облагане със съответния данък, основата за облагане, диапазоните на налозите, данъчно задължените лица, сроковете за деклариране и внасяне на данъка, както и основанията за освобождаване от данък, респ. за ползване на данъчно облекчение.
Местните такси са прости и пропорционални. Те се събират от общините и се дължат за предоставените от тях услуги, като: събиране на битови отпадъци, ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна, ползване на детски ясли, детски градини, детски кухни и за др., общински социални услуги, технически услуги, административни услуги, откупуване на гробни места, за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие, за прит ежаване на куче и други. Размерът на местните такси се определят с наредба на общинският съвет въз основа на извършваните разходи (материално-технически и административни) за предоставяне на съответната услуга. Наредбата се публикува в сайта на съответната община. В наредбата са регламентирани и редът и условията за освобождаване от заплащане на съответната такса.
В данъчните правоотношения винаги единият от участниците е държавата, действаща чрез съответния орган по приходите - Национална агенция по приходите (НАП). Безусловно в системата н а актовете на държавно управление важно място заемат данъчните актове, които се издават от органа по приходите. Данъчния акт прави вземането ликвидно т.е. той прави съществуването и размера на данъка безспорно или поне доказуемо. Данъчния акт прави вземането изискуемо. Данъчно – осигурителният контрол се осъществява посредством ревизии и проверки от компетентните данъчни служители. Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с издаването на Ревизионен акт.
В областта на данъчното право Адвокатско дружество „Колева и Белова“ предлага на своите клиенти процесуално представителство, защита и съдействие във връзка с:
Процесуално представителство, защита и съдействие във връзка с данъчни спорове пред приходната администрация и съда;
Процесуално представителство, защита и съдействие във връзка с ревизионни актове за публични задължения, постановления за обезпечителни мерки, в производства по установяване на нарушения и др.;
Процесуално представителство, защита и съдействие във връзка с обжалване на актове и наказателни постановления на данъчната администрация;
Процесуално представителство, защита и съдействие във връзка със спиране на предварително изпълнение на публични задължения;
ДДС консултации и правни услуги във връзка с възстановяване на ДДС;
Консултации във връзка с вътрешнообщностни доставки в ЕС;
Консултации във връзка с акцизи;
Консултации по ЗДДФЛ и ЗКПО на физически и юридически лица;
Консултации във връзка с избягване на двойно данъчно облагане;
Консултации във връзка с облагаема печалба;
Консултации във връзка с данъ ци върху общия доход, недвижими имоти, движими вещи, дивидент, наследства и др.;
Правна защита и съдействие при доброволно и принудително изпълнение на публични задължения, отсрочване и разсрочване на публични задължения и погасителна давност на публични задължения.