top of page

ОТКАЗ ОТ НОИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ СЛЕД РАБОТА В ЧУЖБИНА? НОВА ПОБЕДА ЗА „КОЛЕВА И БЕЛОВА“: ЦЕНТЪРЪТ НА ИНТЕРЕСИТЕ ОСТАВА В БЪЛГАРИЯ

  • Снимка на автора: адв. Николина Колева
    адв. Николина Колева
  • преди 3 часа
  • време за четене: 3 мин.

Съдебен чук до папки с ОТКАЗ и НОИ, българско знаме, паспорти и ЕС флаг на маса.

Все повече български граждани работят в други държави-членки на Европейския съюз, но поддържат живота и семействата си в България. Често срещан проблем при завръщането им е отказът на Националния осигурителен институт (НОИ) да им отпусне обезщетение за безработица след работа в чужбина с мотива, че компетентна е държавата, в която са работили последно.


В такъв сложен казус Адвокатско дружество „Колева и Белова“, чрез адв. Николина Колева, постигна поредна победа за свой клиент. С Решение № 436 от 24.03.2026 г. Административен съд – Разград отмени незаконосъобразен отказ на НОИ, като прие, че въпреки близо 7-годишната работа на клиентката в Нидерландия, нейният „център на жизнени интереси“ е останал твърдо в България.

 

Какво означава „център на жизнените интереси“ и защо е важен?

 

Европейското законодателство, и по-конкретно Регламент (ЕО) № 883/2004, координира системите за социална сигурност в ЕС. Общото правило е, че обезщетение за безработица се изплаща от държавата, в която лицето е работило последно.

 

Съществува обаче ключово изключение, уредено в чл. 65, § 2 от Регламента. Ако по време на последната си работа в чужбина сте пребивавали в България (т.е. тук е бил центърът на Вашите интереси) и се завърнете тук, тогава компетентна да изплати обезщетението е именно България.

 

Понятието „пребиваване“ не е просто адресна регистрация, а мястото, където е съсредоточен Вашият личен, социален и икономически живот.

 

Нашият печеливш казус: Фактите, които наклониха везните

 

В делото, водено от адв. Колева, НОИ отказва обезщетение, позовавайки се формално на дългия период на работа в Нидерландия. Ние обаче доказахме пред съда, че реалният живот на клиентката е свързан с България чрез множество факти:

 

Семейни връзки: Нейната непълнолетна дъщеря живее и учи в гр. Исперих.

Имущество и инвестиции: Клиентката е закупила имот в България още през 2013 г., който впоследствие е ремонтирала.

Икономическа дейност: Непосредствено след завръщането си, тя регистрира дружество с ограничена отговорност (ООД) и сключва 10-годишен договор за наем на ресторант в гр. Исперих, демонстрирайки ясни намерения за бъдещо развитие в страната.

Финансови връзки: По време на работата си в чужбина, тя е изплащала потребителски кредит към българска банка и е заплащала данъци за имоти и МПС в България.

 Съдът правилно прие, че: „единствената цел на полагания труд в друга държава членка е била получаването на по-висок доход, с който да издържа непълнолетното си дете, да изгради собствено жилище в Р България и да започне в тази страна търговска дейност“.

 

Как да докажете, че Вашият център на интереси е в България?

 

Съдебната практика, включително и тази на Върховния административен съд, изисква цялостна оценка на всички факти. За да защитите правата си, е важно да съберете доказателства, които установяват трайната Ви връзка с България. Критериите, които съдът взима предвид, са уредени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 и включват:

Семейно положение и роднински връзки: Къде живее съпругът/съпругата, къде учат децата, грижа за възрастни родители и др.

Жилищно положение: Притежаване на собствен имот в България срещу временно жилище под наем в чужбина.

Икономически и финансови връзки: Наличие на банкови сметки, кредити, инвестиции, регистрирани фирми или плащане на данъци в България.

Социални контакти и намерение: Редовни завръщания в България, поддържане на социален кръг и ясни планове за установяване в страната след прекратяване на работата в чужбина.

Продължителността на работа в чужбина сама по себе си не е решаващ фактор, ако личните и икономическите връзки с България са по-силни.

 

Получихте отказ от НОИ за обезщетение след работа в чужбина? Не се отказвайте!

 

Ако НОИ отхвърли заявлението Ви, имате ясен път за защита на правата си. Процедурата обаче е свързана със спазването на кратки срокове:

1. Обжалване пред Директора на ТП на НОИ: Разпореждането за отказ трябва да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

2. Обжалване пред Административния съд: Ако директорът потвърди отказа, неговото решение подлежи на обжалване пред компетентния административен съд, отново в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

Както показва нашият успех, съдът често коригира неправилните и формални решения на администрацията, стига казусът да е подготвен професионално и да са събрани всички релевантни доказателства. В конкретния случай НОИ беше осъден да заплати на нашата клиентка и направените разноски по делото в размер на 1124,84 евро.

 

Ако сте изправени пред подобен казус и правата Ви са нарушени, не се колебайте да се свържете с екипа на Адвокатско дружество „Колева и Белова“. Ние имаме опита и знанията да защитим Вашите интереси.

bottom of page