ОБЖАЛВАНЕ НА ОТКАЗ НА НОИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА СЛЕД РАБОТА В ЕС: ПРАКТИЧЕСКИ НАСОКИ И АКТУАЛНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА
- адв. Николина Колева
- преди 19 часа
- време за четене: 6 мин.
Все повече български граждани, които са работили в друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС), се сблъскват с отказ от Националния осигурителен институт (НОИ) да им отпусне парично обезщетение за безработица (ПОБ) след завръщането им в България. Обикновено тези откази се мотивират с аргумента, че компетентна да изплати обезщетението е държавата, в която лицето е работило последно, а не България, тъй като се приема, че там е било и неговото място на пребиваване.
Този отказ обаче невинаги е законосъобразен и подлежи на успешно обжалване. Европейското право предвижда ясни правила за координация на системите за социална сигурност, които българските административни органи и съдилища са длъжни да прилагат с предимство. Успехът на оспорването зависи от конкретните факти по всеки случай и от правилната им правна интерпретация.
Настоящата статия има за цел да разясни правната рамка, процедурата по обжалване и най-вече да анализира актуалната съдебна практика от 2024-2025 г., включително висящите дела пред Съда на Европейския съюз (СЕС), които очертават пътя към успешна защита на правата на осигурените лица.
Условия за придобиване на право на обезщетение за безработица с международен елемент
Основното изискване по българското законодателство за придобиване на право на ПОБ е лицето да има внесен или дължим осигурителен стаж във фонд „Безработица за най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването (виж. чл. 54а ал. 1 от КСО).
Ключов момент за лицата, работили в чужбина, е разпоредбата на чл. 54а, ал. 2, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която изрично предвижда, че за придобиване на правото на обезщетение се зачита и осигурителен стаж, придобит по законодателството на друга държава-членка на ЕС‚ (виж чл. 54а ал. 2 от КСО). Този принцип е закрепен в европейското право и е известен като сумиране (агрегиране) на осигурителни периоди.
Координация на системите за социална сигурност в ЕС: Регламент (ЕО) № 883/2004
Регламент (ЕО) № 883/2004 е основният европейски акт, който координира социалноосигурителните системи на държавите-членки, за да гарантира, че мобилността на работниците не води до загуба на социални права (виж чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския...).
Принцип на сумиране на периоди (чл. 61): Компетентната институция на една държава-членка (в случая НОИ) е длъжна да вземе предвид осигурителните периоди, завършени в друга държава-членка, все едно са завършени по нейното собствено законодателство, за да се прецени дали е налице право на обезщетение (виж чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския...; чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския...).
Специално правило за безработни лица, пребивавали в държава, различна от държавата на последна заетост (чл. 65): Това е най-важната разпоредба за казусите с работа в чужбина. Според нея, напълно безработно лице, което по време на последната си работа е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната (т.е. държавата на заетост), и което се завърне в държавата по пребиваване, получава обезщетение именно от държавата по пребиваване (виж чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския...).
Следователно, ако български гражданин е работил например в Германия, но през това време неговото място на пребиваване (обичайно местопребиваване) е останало в България, тогава НОИ, а не германската институция, е компетентен да изплати обезщетението за безработица.
Определяне на „място на пребиваване“: Понятието „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава и където се намира центърът на неговите жизнени интереси (виж чл. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския...). За разлика от „престоя“, който е временен (виж чл. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския...), пребиваването се установява след цялостна оценка на всички факти съгласно критериите в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, като например:
Продължителност и непрекъснатост на пребиваването;
Естество на работата (постоянна, сезонна, временна);
Семейно положение и къде живее семейството;
Жилищно положение (собствено жилище, под наем);
Държавата, в която лицето плаща данъци (виж чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския...).
Именно доказването на центъра на жизнени интереси е в основата на съдебните спорове с НОИ.
Процедура за обжалване на отказ за обезщетение на НОИ
Процедурата е двустепенна – административна и съдебна.
Административно обжалване: Разпореждането за отказ на ръководителя на осигуряването за безработица в съответното Териториално поделение (ТП) на НОИ се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на същото ТП на НОИ (виж чл. 117 ал. 1 т. 2 б. б от КСО; чл. 117 ал. 2 т. 2 от КСО). Директорът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение в едномесечен срок (виж чл. 117 ал. 3 от КСО).
Съдебно обжалване: Решението на директора на ТП на НОИ, с което се потвърждава отказът, подлежи на обжалване пред компетентния административен съд в 14-дневен срок от получаването му (виж чл. 118 ал. 1 от КСО). Жалбата се подава чрез директора на ТП на НОИ до съда (виж чл. 118 ал. 1 от КСО). Компетентен е административният съд по постоянния адрес на жалбоподателя (виж чл. 118 ал. 1 от КСО).
Анализ на най-новата съдебна практика (2024-2025 г.)
Анализът на съдебните решения от последните години показва ясно разграничение в практиката, което зависи изцяло от фактите по делото.
Кога съдът ПОТВЪРЖДАВА отказа на НОИ?
Съдилищата приемат, че НОИ правилно е отказал обезщетение, когато се установи, че лицето трайно е преместило своя център на интереси в чужбина. Това обикновено се случва при дългосрочна и стабилна заетост в чужбина, преместване на семейството там и липса на силни връзки с България. В такъв случай, разгледан от Административен съд - Пловдив, съдът потвърждава отказа на НОИ за обезщетение на лице, работило 16 години в Португалия и Франция, приемайки, че центърът на жизнените му интереси е бил именно там, а не в България.
Кога съдът ОТМЕНЯ отказа на НОИ?
Съдилищата отменят отказите на НОИ и присъждат право на обезщетение, когато се докаже, че центърът на жизнени интереси на лицето е останал в България. Това е типично за следните хипотези:
Сезонна или временна работа в чужбина.
Силни и доказуеми връзки с България: семейство, което живее тук, притежаване на недвижим имот, регулярни завръщания, поддържане на банкови сметки и плащане на битови разходи в страната.
Намерението за работа в чужбина е било с конкретна цел (напр. закупуване на жилище), а не за трайно установяване.
В нашата практика имаме множество успешни дела от този тип. Например, в един от случаите, разгледани от Административен съд - Пловдив, съдът отмени отказа на НОИ, приемайки, че въпреки 5-годишната работа в Ирландия, закупуването на жилище в Пловдив и грижата за роднини доказват, че центърът на интереси е в България. Подобно е и друго решение, в което съдът прие, че дългият стаж в Германия не е решаващ, щом семейството, жилището и социалните контакти на лицето са в България.
Висящи преюдициални запитвания до Съда на ЕС
Към настоящия момент има висящи дела пред СЕС, които са от значение за тази материя.
Дело C-587/2025, образувано по запитване на Административен съд - Варна: С това дело се иска тълкуване дали е допустима практика, при която се отказва обезщетение за безработица на лице, защото не търси работа в държавата, където са плащани вноските, а в държавата по пребиваване, където е подало заявление. Решението по това дело ще бъде от ключово значение и вече води до спиране на национални дела до произнасянето на СЕС.
Дело C-116/25, образувано по запитване на Административен съд - Благоевград: С това дело се иска тълкуване на чл. 62 от Регламент 883/2004, който урежда правилата за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато се взимат предвид доходи от друга държава-членка.
Практически съвети за успешна защита
Спазвайте стриктно сроковете: Имате само 14 дни за обжалване на всеки етап – първо пред директора на ТП на НОИ, а след това пред административния съд. Пропускането на тези срокове води до загуба на права.
Съберете всички възможни доказателства за връзката Ви с България: Не разчитайте само на адресната си регистрация. Съдът прави цялостна преценка на фактите. Представете документи, които доказват, че центърът на Вашите интереси е в България:
Документи за собственост на недвижими имоти.
Удостоверения за семейно положение и за членове на семейството, които живеят в България.
Трудови договори, от които е видно, че работата е била сезонна или за определен срок.
Доказателства за регулярни завръщания: самолетни или автобусни билети, извлечения от справки за задгранични пътувания.
Банкови извлечения, показващи плащания на битови сметки (ток, вода, телефон) в България, погасяване на кредити, преводи към близки.
Свидетелски показания от роднини, приятели, съседи, които могат да потвърдят, че живеете в България и престоят Ви в чужбина е бил временен.
Потърсете специализирана правна помощ: Делата от този тип изискват задълбочени познания по европейско право и практика на СЕС. Консултацията с адвокат, специализиран в областта, ще увеличи значително шансовете за успех, като се започне от правилно формулираната жалба и се стигне до събирането и представянето на релевантните доказателства пред съда.
Отказът на НОИ да отпусне обезщетение за безработица след работа в чужбина не е окончателен. Съдебната практика ясно показва, че при наличие на доказателства за запазен център на жизнени интереси в България, особено при сезонна или временна работа, съдилищата отменят тези откази като незаконосъобразни. Ключът към успеха е в навременното обжалване и щателната подготовка на доказателства, които да убедят съда, че престоят в чужбина не е прекъснал трайната връзка на лицето с България.
Ако сте получили такъв отказ, не се колебайте да се свържете с екипа на Адвокатско дружество „Колева и Белова“ за консултация и професионално съдействие.
