МИНИМАЛЕН РАЗМЕР НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА ОТ НОИ СЛЕД РАБОТА В ЧУЖБИНА – ПРАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И ОБЖАЛВАНЕ
- адв. Николина Колева
- преди 1 час
- време за четене: 3 мин.
В последните години България отбелязва засилена мобилност на работната сила, като хиляди български граждани осъществяват трудова дейност в държави от Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария. При завръщането си в страната след прекратяване на трудовия договор в чужбина, много от тях подават заявление за парично обезщетение за безработица в НОИ. За съжаление, немалка част от тези лица се сблъскват с административни проблеми, сред които най-често срещан е определянето на минимален размер на обезщетението, независимо от реално получаваните доходи в чужбина.
Настоящата статия разглежда правните основания за възникване на този проблем, възможностите за неговото преодоляване и реда за обжалване на индивидуалния административен акт на НОИ.
Правна рамка на правото на парично обезщетение за безработица
Национално законодателство:
Правото на парично обезщетение за безработица се урежда основно от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 54а, право на обезщетение имат осигурените лица, придобили осигурителен стаж в рамките на определен срок, които са останали без работа не по своя вина. Размерът и продължителността на обезщетението се определят по реда на чл. 54б КСО, като се взема предвид среднодневният осигурителен доход на лицето за последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Европейско право:
Когато дадено лице е работило в друга държава от ЕС/ЕИП или Швейцария, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 уреждат координацията на социалноосигурителните системи между държавите-членки. Те предвиждат възможност за признаване на осигурителни периоди, придобити в други страни, чрез т.нар. формуляр U1, който служи като удостоверение за периоди на осигуряване и трудова дейност в чужбина.
Защо НОИ определя минимален размер на обезщетението за безработица след работа в чужбина?
НОИ нерядко определя минималното законово обезщетение (например 18.00 лв. на ден към 2025 г.), когато:
Липсват данни в регистрите на НОИ за доходите на лицето от чужбина;
Подаденият формуляр U1 не съдържа конкретни сведения за размера на дохода;
Няма приложени допълнителни доказателства като трудови договори, фишове за заплати, удостоверения от работодателя;
Липсва официален превод и/или легализация на документите от чужд език.
В тези случаи НОИ приема, че не може да определи среднодневния доход, поради което прилага чл. 54б, ал. 7 от КСО, според който се присъжда минималният размер, предвиден за страната.
Какви са правата на лицето и какво може да се направи?
Постановеното решение на НОИ подлежи на обжалване, като лицето има право да търси защита на своите права както по административен, така и по съдебен ред.
Административно обжалване пред НОИ
Съгласно чл. 117 от КСО, в срок от 14 дни от уведомяването, засегнатото лице може да подаде жалба до директора на ТП на НОИ. В нея следва ясно да се посочат причините, поради които се оспорва размера на определеното обезщетение, както и да се представят допълнителни доказателства за осигурителния доход.
Съдебно обжалване
Ако НОИ отхвърли жалбата или не се произнесе в срок, лицето има право да подаде жалба до съответния административен съд, в чийто съдебен район е постоянният му адрес. Жалбата трябва да бъде подадена в 14-дневен срок от получаване на решението на директора на ТП на НОИ.
Съдът извършва проверка относно законосъобразността на издадения административен акт, включително:
Правилно ли е приложен законът;
Има ли достатъчна доказателствена основа за определяне на минимален размер;
Отказал ли е НОИ да събере доказателства, които са били на разположение на заявителя.
Какви доказателства се изискват
За да бъде доказан реалният доход в чужбина, може да се използват следните документи:
Трудов договор и анекси;
Формуляр U1;
Удостоверения за брутно възнаграждение от чуждестранен работодател;
Разплащателни фишове;
Банкови извлечения;
Годишни справки за доходи;
Данъчни декларации от чужбина;
Преводи и легализации на документите.
Важно е документите да бъдат официално преведени на български език и, ако е необходимо, заверени по реда на международни договори (напр. Хагска конвенция).
Нашият правен подход и съдебна практика
Адвокатско дружество „Колева и Белова“ има установен опит в областта на социалното право и административното съдопроизводство. Нашият екип извършва:
Правна оценка на случая;
Изготвяне и подаване на възражения и жалби;
Събиране, превод и легализация на чуждестранни документи;
Представителство пред НОИ и административни съдилища;
Консултиране относно координацията на социалноосигурителни права в рамките на ЕС.
Съдебната практика на административните съдилища в България все повече признава правото на лицата да получат обезщетение, съобразено с техния реален доход, а не формално определен поради липса на информация. При добросъвестно представяне на необходимите документи, шансът за успех в обжалването е реален и значителен.
Неправилното определяне на размера на обезщетението за безработица от НОИ след работа в чужбина е често срещан, но разрешим проблем. Българското и европейското право предоставят на гражданите ефективни механизми за защита, когато се нарушават техни социални права. С правилна юридическа подкрепа, вие можете да защитите своето право на справедливо и законосъобразно обезщетение. При необходимост от съдействиие и съвет, можете да се свържете с Адвокатско дружество „Колева и Белова“ от тук .
