Заканата с убийство по чл. 144, ал. 3 НК – кога думите стават престъпление?

„Заканата с убийство“, известна разговорно като „заплаха с убийство“, представлява тежко посегателство срещу психическата цялост и личната сигурност на човека. Макар да не включва реално упражнено насилие, тя се квалифицира като престъпление, когато е обективно способна да възбуди у пострадалия основателен и реален страх за живота му, с оглед на конкретните обстоятелства, начина на изразяване и контекста на отношения между страните.

Какво всъщност представлява престъплението „закана с убийство“?

Съгласно чл. 144, ал. 3 НК, когато едно лице се закани на друго с убийство, се наказва с лишаване от свобода до 6 години. Престъплението "закана с убийствопо" представлява специфично посегателство срещу личността, при което наказуемостта произтича не от настъпили телесни или имуществени вреди, а от възбудения у пострадалия основателен страх за живота му. За да бъде дадено поведение наказуемо по този състав, е необходимо заканата да бъде конкретна, сериозна и съзнателно изразена, като обективно трябва да е способна да предизвика основателен страх от евентуалното ѝ осъществяване. Законът не изисква реална възможност за изпълнение на заканата, нито действително причинен страх – достатъчно е тя да бъде възприета като реалистична в конкретните обстоятелства.

Съдилищата тълкуват критерия „основателен страх“ чрез преценка на редица фактори – отношенията между страните, тонът и контекстът на заканата, поведение на дееца преди и след нея, наличие на предходни конфликти, евентуални действия, които потвърждават сериозността на заплахата (напр. преследване, демонстрация на оръжие, психически тормоз).

Реален пример от практиката е случай, в който подсъдимият отправя към бившата си съпруга многократни закани с убийство, придружени от преследване, звънене по телефона, дебнене около дома ѝ и изпращане на съобщения със съдържание като: „Ще те убия!  Ще те намеря, където и да си.“ Макар че не бил въоръжен и не е пристъпил към физическо насилие, съдът приема, че заканите са били конкретни, многократни и съзнателно насочени към внушаване на страх. Пострадалата променя ежедневния си режим, сменя адреса си, подава жалби в полицията – всички тези обективни обстоятелства доказват, че е била подложена на психически тормоз с реален страх за живота си.  В съвкупност тези действия не само внушават реален страх, но представляват психически терор, който превръща живота на пострадалата в постоянна тревожност. Подсъдимият е признат за виновен по чл. 144, ал. 3 НК и осъден на ефективно наказание лишаване от свобода и е осъден да заплати обезщетение на пострадалата за претърпените неимущественит вреди.

Същевременно, съдилищата внимателно отсяват случаи, в които думите са изречени в състояние на гняв, без конкретна насоченост и реална заплаха, като в такива случаи може да не се приеме, че е осъществен съставът на престъпление. Например, при спонтанен битов спор, в който еднократно се изрича „Ще те убия!“, без последващи действия, съдът може да приеме, че не е възбуден основателен страх, а по-скоро се касае за емоционална реакция, несъпроводена от реална заплаха.

Разлика между заканата за убийство и закана към личността и имуществото по чл. 144, ал. 1 от НК?

Макар и двете форми на заканата да засягат личната сигурност, между тях съществуват съществени разлики.

Заканата по член 144, ал. 1 НК е основният състав на престъплението „закана“, който се прилага при по-лека степен на обществена опасност. Тя касае по-широк кръг от закани – такива, свързани с престъпления не само срещу личността (например побой, телесна повреда), но и срещу имуществото (палеж, унищожаване, кражба и др.) Такива закани са например: "Ще те пребия!" „Ще ти запаля колата!“. При това престъпление наказанието е до 3 години лишаване от свобода, докато при при квалифицирания състав - "заканата за убийство" по чл.144, ал.3 от НК, наказанието е до 6 години лишаване от свобода, което го прави тежко престъпление по смисъла на НК.

Най-съществената разлика между двете престъпления е, че престъплението „закана“ по ал. 1 е от частен характер и наказателното производство се развива само при подадена тъжба от пострадалия до съда. Обратно, престъплението "заканата за убийство" по ал. 3 е от общ характер – т.е образува се от прокуратурата, има фаза на досъдебно производство и прокурорът е този, който след пренценка на събраните доказателства решава дали да внесе делото в съда или да го прекрати, ако няма данни за извършено престъпление.

Какво се изисква, за да е налице престъплението "закана за убийство"?

За да е налице извършено престъплнение закана за убийство по смисъла на 144, ал.3 от НК, е необходимо:

• Заканата да бъде отправена съзнателно и сериозно, с пряк умисъл;

• Да касае за заплаха за отнемане на живот, т.е. убийство;

• Да е обективно способна да създаде основателен страх – което означава, че човекът, към когото е насочена, с основание се страхува, че заканата може да бъде изпълнена;

• Не е необходимо действително да се стигне до насилие – достатъчно е психологическото въздействие.

Как да реагираме, ако някой ни заплаши с убийство?

Ако сте обект на закана за убийство:

• Запазете всички съобщения, аудио записи, видеозаписи или свидетелски показания.

  • Ако заканата е била отправена писмено (чрез SMS, имейл, социални мрежи), направете скрийншоти и ги запазете. Опитайте се да си спомните всички свидетели, ако е имало такива.

• Незабавно подайте сигнал в полицията

  • Обърнете се към най-близкото полицейско управление или подайте жалба до прокуратурата.

• Консултирайте се с адвокат

  • Професионалният правен съветник ще ви помогне да подготвите доказателства и ще представлява вашите интереси пред прокуратурата и  съда.

    
    

Какво следва след подаване на жалба?

1. Разследване от полицията и прокуратурата

   • Органите на реда ще разпитат двете страни и свидетелите, ще анализират доказателствата и ще преценят дали има основание за образуване на наказателно производство.

2. Образуване на дело

   • Ако има достатъчно доказателства, прокуратурата може да повдигне обвинение и да внесе делото в съда.

3. Съдебен процес и присъда

   • Ако съдът установи, че обвиняемият е виновен, ще бъде постановена присъда с наказание според тежестта на извършеното престъпление

В обобщение, престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство – е тежко престъпление срещу личността и макар и да не е придружено от физическо насилие, то оставя дълбоки психически следи и често предшества реални актове на агресия. Затова законът го третира с особена строгост и го подлага на служебно наказателно преследване. Важно е обаче да се прави разлика между обективно основателната закана и обикновената вербална агресия – защото не всяка заплаха води до престъпление.

Ако сте жертва на закана с убийство или срещу Вас е повдигнато такова обвинение, консултацията с адвокат е от решаващо значение за правилната правна защита. Адвокатско дружество „Колева и Белова“ предлага защита както на пострадали, така и на обвиняеми по дела за закана. Можете да се с нас чрез контактната форма или по телефон.