5 ГРЕШКИ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ДОГОВОРИ И КАК ДА ГИ ИЗБЕГНЕТЕ

Търговският договор е гръбнакът на всяка бизнес сделка. Добре написаният договор предпазва от бъдещи главоболия, докато пренебрегнатият детайл може да коства на компанията време, пари и дори репутация.

В практиката си често виждаме как едни и същи грешки водят до тежки и скъпи спорове, които са могли да бъдат избегнати.

Ето пет от най-често срещаните правни грешки при сключването на търговски договори и как да се предпазите от тях.

1. Не се обръща внимание кой подписва договора

Грешката: Често се приема, че щом някой се представя от името на дадена фирма, той има право да я задължи с подписа си. В действителност, ако договорът е подписан от лице без представителна власт – например съдружник, който не е управител, или служител без изрично пълномощно – това може да създаде сериозна несигурност. Въпреки че при търговските сделки законът дава известна защита и такъв договор може да бъде потвърден впоследствие, разчитането на това е рисковано. Другата страна може да оспори валидността на сделката точно когато разчитате на нея.

Как да я избегнете: Винаги правете проверка в Търговския регистър кой е законният представител на фирмата, с която договаряте. Ако подписващият не е управител, изисквайте актуално, нотариално заверено пълномощно, което изрично му дава право да сключи точно този вид договор.

2. Разчитане на „железни неустойки, които се оказват нищожни

Грешката: В стремежа си да се защитят максимално, много фирми включват в договорите си изключително тежки неустойки – например фиксиран висок процент (30%) от стойността на договора при всяка забава, независимо от продължителността . Друг често срещан пример е натрупването на множество санкции за едно и също неизпълнение или създаването на драстична неравнопоставеност, при която едната страна дължи огромни неустойки, а другата – само символична лихва. Логиката е, че такава клауза ще „дисциплинира контрагента. Проблемът е, че съдебната практика приема такива неустойки за нищожни, тъй като противоречат на „добрите нрави". Те излизат извън присъщите им функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и се превръщат в средство за неоснователно обогатяване. В резултат, при спор фирмата не само не получава „желязната неустойка, а не получава нищо по тази клауза.

Как да я избегнете: Неустойката трябва да е справедлива и да служи на целта си, а не да бъде наказателна.

• Обвържете размера със забавата: Вместо фиксирана сума, уговорете процент на ден забава (напр. 0.1% на ден), но с определен таван (напр. не повече от 20% от стойността на неизпълненото).

• Избягвайте неравнопоставеност: Санкциите за неизпълнение трябва да са балансирани и за двете страни. Ако за вас са предвидени тежки неустойки, реципрочни такива трябва да има и за другата страна.

• Преценете общия размер: Съдът преценява всяка клауза в контекста на целия договор. Ако за едно неизпълнение се натрупват няколко различни неустойки, лихви и обезщетения, рискът цялата конструкция да бъде обявена за нищожна е огромен. Фокусирайте се върху една, но добре конструирана и защитима неустойка.

  
  

3. Размити описания на задълженията

Грешката: Формулировки като „доставка в разумен срок, „качествено изпълнение или „услуги при необходимост" са покана за бъдещи спорове. Когато задълженията не са описани с измерими критерии, всяка от страните има собствено виждане за това какво е „разумно или „качествено". При спор е въпрос на доказване чрез експертизи кое е "качествено"

Как да я избегнете: Дефинирайте всичко. Посочете точни срокове (дати, брой дни), конкретни количества, измерими стандарти за качество (например чрез препратка към технически спецификации, мостри или стандарти), и ясен механизъм за приемане и предаване на работата. Колкото по-малко място за тълкуване оставите, толкова по-сигурен е договорът ви.

4. Подценяване на силата на последващите документи

Грешката: Много мениджъри смятат, че след подписването на договора всичко е приключило. Те пренебрегват важността на документите, които се издават в хода на изпълнението – протоколи за приемане, фактури, товарителници, имейли. В съда обаче тези документи често имат поне толкова тежест като самия договор. Например, осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея се приема за признание на сделката, дори ако по-късно се опитате да я оспорите. Частично плащане също може да се тълкува като признание на целия дълг.

Как да я избегнете: Създайте ясна вътрешна процедура за издаване, подписване и осчетоводяване на документи, свързани с договорите. Обучете служителите си, че подписът върху приемо-предавателен протокол или фактура има реални правни последици. Не подписвайте нищо, с чието съдържание не сте съгласни.

5. Липса на писмена следа (и разликата между валидност и доказуемост)

Грешката: Много търговци разсъждават така: „Щом законът не изисква писмен договор за тази сделка, значи устната договорка е достатъчна". Това е вярно, но само наполовина. Наистина, както Търговският закон, така и Законът за задълженията и договорите постановяват, че писмена форма е нужна за действителност само в изрично предвидени от закона случаи. За огромна част от ежедневните търговски сделки (доставки, услуги и др.) устният договор е напълно валиден. Проблемът обаче не е във валидността, а в доказуемостта. При възникване на спор, Гражданският процесуален кодекс забранява използването на свидетелски показания за доказване на договори на стойност над 5000 лева. На практика това означава, че ако имате само устна договорка за значима сума, вие може да имате валиден договор, но да нямате никакъв начин да докажете съществуването и условията му в съда. Разчитането на „мъжката дума е огромен бизнес риск.

Как да я избегнете: Приемете правилото: „Каквото не е написано, не се е случило в търговския оборот.

• Винаги сключвайте писмен договор: Дори да не е задължително за валидност, писменият договор е най-сигурното доказателствено средство.

• Използвайте съвременните технологии: Писмената форма се счита за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който позволява да бъде възпроизведено. Това означава, че имейли, съобщения в бизнес платформи и друга електронна кореспонденция могат да съставят „писмена следа и да послужат за доказателство.

• Потвърждавайте устните договорки писмено: Веднага след телефонен разговор или среща, на която сте договорили важни условия, изпратете обобщаващ имейл до другата страна (напр. „В продължение на разговора ни днес, потвърждавам, че се разбрахме за следното...“). Липсата на възражение от другата страна прави този имейл силно доказателство.

• Всяка промяна – също писмено: Всяко изменение или допълнение на първоначалния договор трябва да бъде оформено в писмен анекс, подписан от страните.

Добре съставеният търговски договор е инвестиция, а не разход. Той е инструмент за управление на риска и защита на вашия бизнес. Отделянето на време и ресурс за професионален преглед на договорите преди подписването им е много по-евтино от разходите за водене на съдебни дела след това.

Адвокатско дружество „Колева и Белова“ предлага цялостно правно обслужване на бизнеса, включително изготвяне, преглед и защита при търговски договори, с фокус върху минимизиране на риска и ефективна защита на интересите на клиентите.