НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ – ЗАЩИТА НА ИМУЩЕСТВЕНОТО РАВНОВЕСИЕ ПО ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ
- адв. Николина Колева
- преди 5 дни
- време за четене: 8 мин.
1. Какво е неоснователно обогатяване според българското право?
Терминът неоснователно обогатяване обозначава ситуация, при която едно лице е получило имуществена полза за сметка на друго лице без правно основание, въз основа на неосъществено или отпаднало основание и следователно е длъжно да върне полученото.
Общата уредба на института на неоснователното обогатяване се съдържа в чл. 55–59 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Под общото наименование „Неоснователно обогатяване“, законодателят урежда две основни групи претенции.
Според преобладаващото мнение в правната теория:
Разпоредбите на чл. 55–58 ЗЗД уреждат т.нар. специални състави на неоснователното обогатяване, при които е налице даване и получаване без основание – т.е. в хипотези на първоначална липса, неосъществено или отпаднало основание, както и изпълнение на чуждо задължение по грешка;
Чл. 59 ЗЗД представлява т.нар. общ (субсидиарен) състав, приложим в случаите, когато няма договор или престация между страните, но е налице имуществено обогатяване за чужда сметка.
Класификация на разпоредбите:
Чл. 55 ЗЗД урежда три отделни хипотези на кондикция, според момента на липсата или отпадането на правното основание.
Чл. 56 ЗЗД се отнася до неоснователното изпълнение на чуждо задължение, извършено по грешка.
Чл. 57 и 58 ЗЗД детайлизират предмета на връщането (реституцията):
Чл. 57 – за случаи, когато е предадена вещ;
Чл. 58 – за случаи, в които получателят е недееспособен.
Роля на чл. 59 ЗЗД
Член 59 урежда т.нар. actio de in rem verso – общият иск за неоснователно обогатяване, който е субсидиарен и намира приложение само ако няма специален състав. Той е особено важен при фактически състави, които не включват пряка престация, но водят до имуществено разместване между страните (напр. при извършени подобрения в чужд имот, ползване на чуждо имущество без договор и др.).
Правната уредба е израз на принципите на справедливост, еквивалентност и добросъвестност, с цел да се възстанови нарушеното имуществено равновесие.
Нещо повече – още преди възприемането на този институт в ЗЗД от 1951 г., Върховният касационен съд, действащ при ЗЗД от 1893 г., приема, че „незаконното обогатяване е израз на справедливостта, залегнала в основата на законите, уреждащи имуществените отношения между хората“ (решение на ВКС от началото на XX в.).
Нормативни препратки извън ЗЗД
Принципът за недопускане на неоснователно обогатяване намира израз и в други нормативни актове:
Закон за собствеността – при владение на чужд имот;
Граждански процесуален кодекс – при разходи по изпълнителни производства;
Закон за задълженията и договорите с международен елемент – при трансгранични обогатявания;
Закон за защита на конкуренцията – при нелоялно ползване на чужд продукт или пазарна позиция.
По този начин се очертава универсалната приложимост на института – неоснователното обогатяване действа като общ корективен механизъм, когато няма конкретен договорен или деликтен режим.
2. Видове неоснователно обогатяване
Според характера на липсата на основание, в правната теория и съдебната практика се разграничават няколко основни вида:
а) Първоначална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД)
Лицето е получило нещо без да има изобщо правно основание. Релевантен е моментът на получаването. Между даващия и получаващия в този момент не е налице валидно задължение, което да е било част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването. Така и в ППВС № 1 от 1979 г. е определено че: „при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго“.
Пример: Тук намират широк кръг от случаи като: Плащане по нищожен договор; Когато получаването е въз основа на нищожен акт; Този, който е обложен с данък, в по – голям размер, надплатеното не се дължи въобще и трябва да се върне; В случаите на частична нищожност; На отделна нищожна клауза, която се явява основанието за плащане и тъй като тя е основанието получената сума и нищожността на тази клауза означава липса на основание; Дългът е платен от поръчител, а след това кредиторът получава плащане и от длъжника; Кредиторът е прехвърлил вземането си на друг кредитор и въпреки че е бил уведомен, длъжникът изпълнява на стария кредитор; Плащане без възникнало задължение; Когато е платено по договор към търговско дружество, което никога не е било регистрирано или е заличено;
б) Неосъществено основание (чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД)
Даването е извършено с очакването на бъдещо основание, което не се реализира, с оглед на това очакване се предприемат действия, които водят до имуществено размествне.
Примери:
Дава се нещо в периода на преговори за сключване на договор, а в последствие договор не се сключва;
Плащане по предварителен договор, при който не се сключва окончателен;
Авансово плащане по сделка, която не се състои;
Плащане по сключен договор под отлагателно условие, което не се сбъдва;
Уместно е да се направи едно уточнение във връзка с договори, сключени под отлагателно условие, тъй като такива правоотношения често пораждат неясноти при прилагането на чл. 55, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Условието по смисъла на чл. 25 ЗЗД представлява бъдещо несигурно събитие, чието сбъдване или несбъдване обуславя настъпването на правните последици по договора.
В контекста на неоснователното обогатяване, когато едната страна предварително е предоставила имуществена облага, но впоследствие самата тя умишлено попречи на сбъдването на отлагателното условие, се прилага чл. 25, ал. 2 ЗЗД. В такъв случай тази страна не може да иска обратно даденото, въпреки че формално основанието не се е осъществило. Това разрешение намира своята логика в една фундаментална правна максима:„Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение“ (nemo auditur propriam turpitudinem allegans).
Законът фиктивно приема, че условието се е сбъднало, и по този начин се счита, че основание е налице, което изключва възможността за реституция. Така се осигурява справедливо разпределение на риска и се препятства злоупотребата с право от страна на недобросъвестния контрахент.
в) Отпаднало основание (чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД)
Третата хипотеза, уредена в чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, обхваща случаите на престиране при съществуващо основание, което впоследствие отпада с обратна сила. Тази кондикция е особено значима с развитието на римското договорно право, когато се преминава към консенсуалното начало и необходимостта да се възстанови имущественото положение при отмяна на правно действие, което първоначално е било валидно.
Съществуването на правно основание към момента на даването отличава тази хипотеза от останалите: между страните е налице валидно облигационно правоотношение (напр. договор), което оправдава имущественото разместване. По-късно обаче основанието отпада с обратно действие, като възниква задължение за връщане на полученото. Основанието може да отпадне по различни правни причини, сред които:
Разваляне на договора – както извънсъдебно, така и по съдебен ред (чл. 87 ЗЗД или чл. 89 ЗЗД);
Унищожаване на договора – поради порок във волеизявлението (чл. 26–33 ЗЗД);
Настъпване на прекратително условие, което ex tunc води до погасяване на възникналото правоотношение;
Анулиране или разваляне на други правни актове, породили първоначално валидно основание.
В тази връзка следва да се направи ясно разграничение между отпаднало и липсващо основание, особено в случаите, при които основанието е признато за нищожно по съдебен ред. В практиката (вж. Решение № 113/2020 г. на ВКС по гр. д. № 2940/2019 г.) се наблюдава неоправдано смесване между хипотезите на чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 59 ЗЗД. Например, при обявяване на сделка за нищожна, правните последици се заличават с обратна сила, което означава, че основание никога не е съществувало. В този случай, полученото се дължи на основание на първоначална липса на основание, а не на отпаднало.
Неправилно е в такива случаи да се прилага чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и да се смесва тази хипотеза с чл. 59 ЗЗД, който предполага липса на всякакво договорно отношение или правен титул, както и непряко имуществено разместване. В този контекст е важно да се отбележи, че чл. 59 ЗЗД не изисква престиране, а се прилага при всяко неоправдано имуществено обогатяване за чужда сметка без правно основание, извън хипотезите на чл. 55–58 ЗЗД.
Пример за класическа хипотеза на отпаднало основание е развален срочен договор, при който към момента на престацията е било налице валидно основание (договор), но поради развалянето му с обратно действие дадена престация подлежи на връщане. При това, с настъпване на развалянето вземането на страната се счита за изискуемо, но длъжникът не изпада в забава автоматично, тъй като развалянето само по себе си не установява такова състояние със задна дата.
Следователно, при престации по отпаднало основание съдържанието на възникналото задължение за връщане се определя въз основа на чл. 55 ЗЗД, като се прилагат допълнително и разпоредбите на чл. 57 и 58 ЗЗД относно предмета на връщане, ползите и разходите.
г) Изпълнение на чуждо задължение по грешка (чл. 56 ЗЗД)
Когато едно лице погрешно изпълни задължение, което принадлежи на друго лице.
Пример: Изплащане на дълг на друг длъжник към трето лице.
д) Обогатяване без правно основание извън конкретна сделка (чл. 59 ЗЗД)
Когато няма сделка между страните, но е налице имуществено разместване.
Пример:
Когато държалет подобри чужд имот, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание;
Когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения.
В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.
3. Какво е „основание“ в правния смисъл?
Основание е юридическият факт (договор, сделка, законова норма и т.н.), който легитимира получаването на имуществено благо. Ако такъв факт липсва или е отпаднал, се приема, че лицето се е обогатило неоснователно.
Според ЗЗД и съдебната практика:
Основанието трябва да е реално и действащо както към момента на получаването, така и за бъдещ период.
Ако основанието отпадне (например развален договор), се поражда задължение за реституция (връщане).
4. Как се предявява иск за неоснователно обогатяване?
Правно основание: чл. 55, ал. 1 ЗЗД
Условие: да е налице имуществено обогатяване за сметка на друго лице, без основание.
Ищецът трябва да докаже:
Прехвърляне на имуществено благо;
Липса или отпадане на правно основание;
Обедняване на ищеца;
Обогатяване на ответника.
5. Давност за искове по чл. 55 ЗЗД
Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД или на тригодишната давност, когато вземането е срещу държавата и държавните организации, или на едногодишната давност, когато се касае до вземания между организации.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С оглед на това, че неоснователното обогатяване има различни фактически състави и този ден се определя по различен начин в зависимост в коя хипотеза на неоснователно обогатяване сме.
При първия фактически състав на чл.55, нал.1 ЗЗД (който е получил нещо без основание) основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностния срок започва да тече от деня на получаването ú. От този ден е изискуемо и при общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД, защото неоснователността на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент.
При втория фактически състав на чл.55, ал1 ЗЗД (с оглед на неосъществено основание) престацията се извършва с оглед на осъществяването на едно бъдещо основание. Затова вземането става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможността да се осъществи това основание.
При третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД (отпаднало основание) основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпадне основанието.
Прекъсване или спиране на давността е възможно при:
признание на задължението от ответника;
предприемане на действия по съдебна защита;
наличие на обективни пречки за завеждане на иск.
Въпреки че исковете за неоснователно обогатяване на пръв поглед изглеждат „логични“, те често включват сложна правна квалификация, доказателствени трудности и неясноти относно основанието.
Неоснователното обогатяване е инструмент на правото, чрез който се възстановява справедливото имуществено равновесие. Ако смятате, че сте претърпели загуба за сметка на друго лице без правно основание, не отлагайте да потърсите правна помощ.
Адвокатско дружество „Колева и Белова“ разполага с експерти в областта на гражданското и облигационното право и ще защити правата ви с компетентност, етика и ангажираност. Свържете се с нас за консултация – ние ще ви предложим правилното решение.
